Депутатката от БСП Мая Манолова скандализира обществото с това интервю!

[lightbox_image src=’http://informiran365.com/wp-content/uploads/2013/11/maq-1-1.jpg’ bigimage=“ title=’Image’]

Наричат я Острието на БСП, Пчеличката Мая или просто Мая. От години превзема парламентарната трибуна с пиперливите си изказвания и предизвиква бурни дебати. Враговете й често словесно я „разкъсват” на парчета, но тя умее да отвърне на удара им. И го прави толкова темпераментно, че няма как да не бъде забелязано!

Мая Манолова е трето поколение социалист – факт, с който много се гордее.

От 1989 г. официално е член на БСП. Партийната книжка й връчва лично Георги Пирински.

Манолова е родена на 4 май 1965 г. в Кюстендил. Завършва образование в езиковата гимназия в родния си град, а след това заминава да следва история в Москва. Има специализация по социален мениджмънт като ученичка.

И като ученичка и като студентка е била пълна отличничка.

– Г-жо Манолова, положението в страната продължава да е напечено“. Притеснявате ли се от протестиращите, от враговете на правителството на Орешарски?
– Притеснявам се не от протестите, а от омразата, която се насажда в обществото. От разделението, от нетърпимостта към различното мнение. Всеки има право да протестира, това е демократично право на българските граждани. Проблемът е в това как го прави. Дали спазва закона, дали уважава правата на непротестиращите, дали застрашава функционирането на институциите. Всъщност голяма част от хората настина излизат на улицата, за да заявят гражданската си позиция. Те очевидно нямат намерения да рушат заграждения, да се опитват да нахлуят в парламента. Но сред тях има една агресивно настроена част, откровени провокатори, които търсят радикално развитие, провокации „окървавяване“ на протеста. Зад тях прозират интересите на икономически и политически кръгове, които вече са готови да играят „ва банк“, за да се върнат във властта. Надявам се, че искрено протестиращите осъзнават опита протестът им да бъде употребен за тясно партийните цели на бившите управляващи.

– А какво мислите за окупацията на студентите?
– Не разбирам идеята да се окупира Ректоратът. Може би има някакъв смисъл да се опиташ да окупираш институция, в която не вярваш, на която си гневен. Но Ректоратът?! Това е все едно да си окупираш дома, да окупираш библиотеката, читалището… С окупацията протестиращите студенти на практика лишаваха от права своите колеги, които не искат да протестират или просто искат да учат. И слава Богу, че го разбраха и отмениха тоталната окупация.

А иначе, разбира се, че уважавам студентите в тяхната цялост. И тези, които протестират, и тези, които не протестират. Защото с мълчанието си тези от студентите, които не протестират, също казват нещо важно. Най-малкото, че искат да учат.

– Каква е оценката ви за двата партийни митинга на БСП и ДПС и на ГЕРБ?
– Мисля, че митингът в подкрепа на правителството определено си свърши работата. Показа, че има и хора, и то много хора, които имат друга гледна точка, различна от тази на протестиращите. Това беше най-мащабният митинг след размирните 90-те години. Но не броят на присъстващите е най-важен. Важно е посланието – не на омразата, не на разделението и противопоставянето на нацията. Всички видяха, че злокобните предупреждения за сблъсъци и агресия не се случиха – нито по отношение на футболните агитки, нито по отношение на студентите, които предварително се изживяваха като жертва, която никой не атакува. Съвършено различна беше атмосферата на митинга на ГЕРБ. Чуха се обичайните за тази партия атаки и обиди срещу опонентите. Докато на митинга на БСП и ДПС скандираха „България“, на митинга на ГЕРБ крещяха „Бойко“. Какво да говорим? Две реалности. Очевидно ГЕРБ имаха нужда да покажат сами на себе си че могат да направят партиен митинг. И да покажат на разколебания си електорат, че ще се връщат във властта. Макар че обективно погледнато, не са я напуснали – ГЕРБ са в парламента, в местната власт, кадрите им са в държавната администрация.

– Какво бихте казали на тези, които не подкрепят политиката на БСП? Има доста такива хора.
– Ясно е, че не могат всички да ни харесват. Затова съществуват партиите, за да изразяват интересите на групи от обществото. Няма как на цялото общество. Само че по-нормално е тези социални групи, които имат искания към властта, да се опитват да ги решават с диалог. Това е работещият начин. Така зърнопроизводителите и животновъдите се пребориха за парите си до Нова година и за следващия бюджет. Така лекарите договориха пълно разплащане на болничната помощ и повече пари (на практика всички пари от здравни вноски) в бюджета на Здравната каса. Нещо, което за първи път се случва през последните 5 години и е най-нагледното доказателство, че Дянков си е заминал за Америка.

– Появихте се с патерици в парламента… Какво всъщност се случи?
– Миг невнимание, непремерено движение и си с патерици. Добър урок за това, че всички сме тленни, че сме живи хора и че има и други важни неща освен работа. Е, случи се в най-неподходящия момент, когато парламентът имаше само един зам.-председател – тоест само двама души, които да водят пленарните заседания. Но пък изобщо има ли подходящ момент за такива неща?

– На коя политическа сила бихте предложили патерици и защо?
– Най-добре е всеки, включително политиците и партиите, да се справя без помощни средства. В живота може патериците да предизвикват известно състрадание, но в политиката определено дразнят хората. Нещата трябва да са публични и честни, защото политическите патерици и договорките в кулоарите взривяват хората.

 

– Лесно ли е да сте в ролята на Острието на БСП и какви задължения ви носи това?
– Ако си в политиката, ако си в Народното събрание и искаш да не разочароваш хората, които са те подкрепили, трябва непрекъснато да си във форма. Трябва да си готов да отстояваш позиции, при това с аргументи, да работиш над законопроекти, да решаваш проблеми. Вярно е, че в предишния мандат беше трудно, бих казала даже опасно да разобличаван от парламентарната трибуна вездесъщите управляващи от ГЕРБ. Във времето на Борисов и Цветанов беше еретично да имаш собствено мнение и да критикуваш властта. Сега виждате, че всеки може да го прави.

Може да крещи, да обижда, да ругае Властта даже и да няма защо. Сега на мен и колегите ни е още по-трудно. Защото в тази ситуация, в която никой не слуша никого, трябва да обясним, че работим за хората, че изпълняваме стриктно предизборните си ангажименти – към майките, към пенсионерите, към хората на труда, към бизнеса.

– Според вас до къде ще стигнат исканията на протестиращите и има ли шанс за оставка?
– Който е решил да протестира – да продължава да протестира. Ние искаме да работим. И ще продължим да се вслушваме в гласа на всеки, който иска или не иска диалог. Очевидно има много енергия – и за протести, и за подкрепа. Добре би било тази енергия да се впрегне за нещо полезно – за намиране на решение. За съжаление протестите не родиха идеи. Защото искането за оставка не е идея, то е ултиматум. По света забравиха за финансовата криза, а ние тук, в България, още кусаме горчивата попара на бедността, надробена ни от ГЕРБ. Трябва много работа и енергия, за да вдигнем държавата на крака. Имаме нужда от ентусиазма и доверието на цялото общество, а не само на нашия електорат. Протегнали сме ръка към всички, които обичат и мислят за България. Въпрос на национална отговорност е тя да бъде поета.

– Каква според вас ще бъде зимата на 2014 година?
– Безспорно зимата ще бъде трудна. Особено за най-бедните и уязвимите. Няма да е лесно и на правителството, макар че цената на тока беше намалена, сметките отново ще са проблем за голяма част от домакинствата. Очакваме социалните мерки, които кабинетът на Орешарски заложи в първия си бюджет, да сработят и подкрепят най-бедните българи. Но това са предизвикателствата за началото на следващата година. През декември предстоят коледните празници, хората искат успокоение. Надявам се да им го осигурим поне за Коледа. Въпреки опоскания бюджет, правителството реши да даде по 50 лева допълнително на пенсионерите.

– Голяма щедрост!
– Да, не са много, но все пак е един жест на уважение към възрастните хора, които бяха системно поругавани по време на 4-годишния герберски диктат. Борисов и Дянков пръскаха пари за щедри бонуси на най-близкото си чиновническо обкръжение, но за пенсионерите все не намериха. 1 стотинка не им дадоха на тези хора! Не просто цинично, но зловещо и антихуманно! Възрастните хора бяха обречени на невиждан досега у нас глад от чаушескувски тип.

Това правителство е много по-социално отговорно и съм убедена, че резул-татите ще се видят и усетят скоро.

– Бихте ли направили политическа прогноза за бъдещето на България 4 години напред?
– Работим за това България след 4 години да изглежда по друг начин – с работеща икономика, реформирано здравеопазване, по-високи доходи и повече усмихнати хора. Активно гражданско общество, но без ексцесии по улиците и окупации. И без поводи за това.

– С какво бихте се занимавали, ако не сте в политиката?
– Аз съм адвокат. Нито за момент не съм напускала адвокатската си кантора, просто сега работата ми като юрист е на втори план. След политиката ще бъде основното ми занимание. Всъщност политиката и адвокатстването си приличат – и в двата случая защитаваш интересите на хора. В съда на отделни лица, в политиката на големи групи хора. Но и в двете ситуации има предизвикателства. И кауза.

– Бихте ли насочили дъщеря си към политиката, към идеите на партията столетница?
– Дъщеря ми е член на Младежката организация на БСП. Както тя се определя – четвърто поколение социалист. Но слава Богу, с политика няма намерение да се занимава.

– Как ще коментирате факта, че първоначално ви сравняваха с Пчеличката Мая, символ на работата и любим герой, а след това с „черна кокошка“ и „единственият мъж в парламента“. Обиждат ли ви тези сравнения, или ги подминавате с лекота?
– Наричали са ме как ли не още – „вампир“, „самодива“, „картечарка“. Е, не могат всички да ме харесват. Разбирам го и затова се старая да не обръщам внимание на поредното остроумие по мой адрес. За мен е важно хората, които са ме избрали, които подкрепят БСП, да продължават да ми вярват. Освен виковете „оставка“, които понякога ме съпровождат по софийските улици, огромен брой хора ме спират, за да ми стиснат ръката. Благодаря им. Всичко, което правя в политиката, е заради тях. За да почувстват смисъла от това БСП да е във властта – добри управленски решения, грижа за хората и за бизнеса. Нормален живот в нормална страна.

– Какво е за вас Кюстендил и колко често сте там?
– Кюстендил е моят град. Обичам го и много ме боли, че през последните години опустява. Бизнесът умира, млади хора тръгват към столицата или чужбина. Длъжница съм му и в този управленски мандат ще направя всичко, което зависи от мен, важните за града проекти да се случат. Да има инвестиции, да има работа и бъдеще за хората там. В Кюстендил съм във всяка свободна от парламента минута. Пред приемната ми винаги е пълно с хора, чиито проблеми се опитвам да решавам.

– Имате ли приятели от детството, на които държите и сега?
– Най-истинските приятелства са от детските години. Странно, но дори да не си виждал приятел от детството с години, при среща все едно сте се разделили вчера. За съжаление най-малко време имам за приятелите си.

– Как минава денят ви? Колко кафета на ден включва?
– В работа. В непрекъсната работа. Както се казва – ангажименти по минути. Сигурно не е за вярване, особено за тези, които мислят, че депутатите са безделници. Но ако един народен представител иска да си върши работата качествено, трябва да е готов да й посвети цялото си време.

– Какво е мнението ви за женската суета?
– Според мен няма жена, която да не е суетна, някои просто не си го признават. Суетата е здравословна. Защото означава поне минимум грижи за себе си.

– Плюс или минус е една хубава жена да е в политиката, помагат ли ви женските качества?
– Политиката е много трудно място за жени. Наскоро четох анализи, че ако една жена иска да успее в политиката, трябва да прилича на мъж. Даже буквално! Честно казано, се затруднявам да отделя „женските“ от „мъжките“ качества. Преценете сами – смелост, активност, отговорност – това чии качества са в днешната политика?

– Прави впечатление, че винаги сте елегантна. На кой стилист се доверявате за облеклото си?
– Доверявам се на собствения си стил и на българските производители. Не си купувам скъпи дрехи, нито аксесоари. Важното е дрехата да ти стои и да си себе си с нея.

Източник:skandalno.net